Бобешино (Bobeshino)
Бобешино е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
Село Бобешино се намира в Западна България, в северозападната част на Географска област Каменица, в обсега на Чудинската планина, до българо-сръбската граница. Надморска височина при водослива на реките Коприва и Селечка - 875 м; при черквата на границата - 1052 м.
Отстои на 27,5 км запад-северозападно от гр. Кюстендил.
Името му произлиза от думата боб - култура, която добре се е развивала в селото.
Климатът е умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.
Бобешино е разпръснат тип село, съставено от махалите: Широкодолска /Поровелска/, Церянска, Ридарска, Лопушанска, Реката (центъра на селото), Ягодичка, Зверска, Средна, Пещерска, Падишка и Циганска .Махалите са разположени на юг от граничната бразда по склоновете на реките Селечка и Лопушанска от левия водослив на река Коприва, ляв приток на река Бистрица. След 1920 г. в Сърбия остава половината имот от Пещерска махала. За имотите, останали в Сръбско, селяните трябвало да плащат данък в сръбската община Бистър. С документ „прелазница“, с квитанция за платения данък и снимка, сутрин са отивали в собствените си имоти и вечер се връщали. Това е продължило за всички села засегнати от Ньойския договор до 1949 г., /като се изключат годините 1941 - 1944 г./, когато е настъпило политическо напрежение между двете държави, загуба на имотите и преселение...
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:
* 1883-1934 – Община Бобешино, в която влизат и селата Жеравино, Коприва, Црешньово и до 1919 /Ньойски договор/ Голеш и Караманица.
* 1934-1978 – кметство към Община Долно село
* 1978-1983 – кметство към Гюешевска селищна система
Село Бобешино се намира в Западна България, в северозападната част на Географска област Каменица, в обсега на Чудинската планина, до българо-сръбската граница. Надморска височина при водослива на реките Коприва и Селечка - 875 м; при черквата на границата - 1052 м.
Отстои на 27,5 км запад-северозападно от гр. Кюстендил.
Името му произлиза от думата боб - култура, която добре се е развивала в селото.
Климатът е умерен, преходно-континентален, с полупланински характер.
Бобешино е разпръснат тип село, съставено от махалите: Широкодолска /Поровелска/, Церянска, Ридарска, Лопушанска, Реката (центъра на селото), Ягодичка, Зверска, Средна, Пещерска, Падишка и Циганска .Махалите са разположени на юг от граничната бразда по склоновете на реките Селечка и Лопушанска от левия водослив на река Коприва, ляв приток на река Бистрица. След 1920 г. в Сърбия остава половината имот от Пещерска махала. За имотите, останали в Сръбско, селяните трябвало да плащат данък в сръбската община Бистър. С документ „прелазница“, с квитанция за платения данък и снимка, сутрин са отивали в собствените си имоти и вечер се връщали. Това е продължило за всички села засегнати от Ньойския договор до 1949 г., /като се изключат годините 1941 - 1944 г./, когато е настъпило политическо напрежение между двете държави, загуба на имотите и преселение...
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:
* 1883-1934 – Община Бобешино, в която влизат и селата Жеравино, Коприва, Црешньово и до 1919 /Ньойски договор/ Голеш и Караманица.
* 1934-1978 – кметство към Община Долно село
* 1978-1983 – кметство към Гюешевска селищна система
Карта - Бобешино (Bobeshino)
Карта
Страна - България
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |